драконовите яйца

Ядосана съм. Гневът, този червен дракон, е превзел крепостта на съществуванието ми. Червеното изпълва вътрешното ми зрение. Капитулирала съм тотално. Чувствам как драконът се носи из залите на спретнатата ми вселена. Люспите му помитат трупани с векове мисли, вярвания, спомени. Победният му рев ехти из отдавна забравени пространства.

Слизам в дълбоките подземия, търсейки покой сред тъмнината. Забързаният ми ход е прекъснат внезапно. Препъвам се из различни по големина вещи, които не аз съм оставила там (а дали?). Постепенно привиквам към тъмнината и виждам купчини яйца. Като плодове, нападали от прокъсания кош на моя ум, наоколо лежат пръснати драконови яйца.

Вглеждам се внимателно в драконовите яйца – придобилите вещественост мои страхове, захвърлени извън взора ми. Твърде заета с битките навън, удобно съм ги пренебрегвала. Трупали са се едно върху друго, докато напрежението е преминало точката на поносимост. И някое от тях се е излюпило, разтворило е криле и сега вилнее из мен.

Докосвам внимателно едно яйце. Усещам живота, затворен в него. Пулсиращ. Зовящ. Истински. Прегръщам го внимателно, много нежно. С цялата си любов го придърпвам в мен, поемайки същността му… Позволявайки семето на осъзнаването да покълне в градината на душата ми.

Седя в благодатната тъмнина, сливайки се с драконовите яйца. Около себе си, в себе си, усещам как драконът разчиства пространствата, за да може да влезе светлината. И да дари живот.