Dreamingshewolf's Blog











В огледалото виждам своето усмихнато отражение. Очите ми светят, широко отворени в онази почуда на пълното разтваряне пред някого. Той седи до мен. Прегърнал ме е с една ръка, а другата е сложил върху обърнатите ми нагоре длани. Лицата ни са като два слънчогледа, открили слънцето в този отсреща. Очите му с цвят на синева сякаш усилват светлината, извираща от мен. Телата ни нежно се приближават, следвайки музиката на душите. Дъхът му раздвижва къдрица от косата ми. Толкова близо…

Толкова близо до повърхността пред мен съм, че топлината от тялото ми я замъглява. Дланите ми са като залепени – едно отрязано протягане. В този миг осъзнавам, че това не е огледало, а прозорец в обгърналата ме стена. Прозорец към друга реалност…

Това странно, малко скимтене от гърлото ми ли идва?

* (във философията на Платон) доктрината, че възприятието и познанието на детайлите е възможно, защото съзнанието е видяло универсалните форми на всички неща в предишно безтелесно съществувание

Реклами


малката вещица                                                       малката вещица

вече има криле                                                           вече има криле

пеперудени                                                                         теменужени

girl with wings



et cetera