Dreamingshewolf's Blog











Отново жонглирам с горящи, избухливи топки. Изпълва ме изумление, че съм способна да го правя. Чувствам се в себе си, центрирана, будна, присъстваща… Но на моменти самосъжалението ме сграбчва. Мисли като „Защо се случва с мен?“, „Какво не ми е наред?“… Отиват в кошчето, където им е мястото. И отново съм в това, което се случва.

Знам, че всичко става, защото е нужно. И това е единственото, което има значение. Останалото сме ние… нашите страхове, илюзии, драми… или… нашите осъзнавания. И коя пътека ще изберем зависи само от нас. За себе си знам, че избирам Пътя със сърце… Пътят на Любовта, Светлината, Живота… Пътят навътре.

Чувствам се като в малка лодка в океана по време на буря. И все по-ясно виждам, че това е естественият начин да съществуваме като магичните същества, каквито сме… Това е естественото чувство, когато спрем да си разказваме приказки и се събудим… И тогава виждаме, че животът е прекрасен*; че има толкова много красота в света**; че всичко, от което се нуждаем е любов.***

* „Life Is Beautiful“ („La vita è bella“, 1997)

**“There’s so much beauty in the world“ („American Beauty“, 1999)

***“All you need is love“ (Beatles)

Advertisements


{05/05/2011}   осъзнаване

Така сме се омотали в собствените си версии за минало и бъдеще, че оставаме слепи и глухи за настоящето, за тук-и-сега. Загледани в миналото, увиснало като чувал с камъни на гърба ни, плетем паяжини от истории за това какви сме били, за това, какви ще станем, кого и как сме срещнали… Вместо да отворим очи и да видим красотата, която ни обгражда, любовта, която ни свързва, светлината, която изпълва всичко.

Нужна е друга дума за това чувство, за това състояние. То не е страх, защото страхът е естествено чувство, което се отключва, за да насочи вниманието ни към някаква заплаха от нещо реално. А това… това чувство, генерирано от паяжините в главите ни, от камъните, които мъкнем… това чувство, което окончателно ни ослепява и оглушава за настоящето, сковавайки ни като насекомо в късче кехлибар… Нужна е друга дума за него. Нужен е друг поглед, друго разбиране. То е толкова неестествено, толкова чуждо на съществото ни. И в същото време е толкова познато, че сме спрели да го забелязваме…

Поемам си дълбоко въздух и се потапям в настоящето. Тук-и-сега има друго съзнание – съзнание, освободено от това заробващо чувство; съзнание, стигащо отвъд привидностите; съзнание, свързващо всичко; съзнание, което е Любов.



et cetera