Dreamingshewolf's Blog











{24/01/2012}   изобилие

Калейдоскопът се превъртя. Щрак, щрак, щрак, щрак. И бяло-сивото избледня, изместено от цветовете. Ярки, пастелни, светли, наситени. С цветовете дойдоха и звуците, дооформящи живите картини. Последваха ги непознатите вкусове и миризми, втурнали се да запълнят всяко свободно пространство. Реалността придоби нови степени на плътност. И красота. Многомерността на една необикновена реалност.

Стоя под водопада от изобилие, разтворила сетивата си, душата си, съществото си. Потапяща се все по-дълбоко в прекрасния свят, който ме заобикаля.

Advertisements


{08/01/2012}   въпроси

Открехнала съм вратата ‘2011’ и ровя… отново. Незарасналите рани още кървят. Търся нещо? Или бягам? От какво?… Въпроси, трупащи се върху други въпроси.

Обръщам се и поглеждам напред. Новото е толкова близо, че усещам дъха му върху лицето си. Лек полъх на различен свят… А може би същият, но погледнат от друг ъгъл?

Мога да бъда само себе си… макар понякога точно това да изглежда непосилно. Непосилната лекота на битието*… Поредният парадокс, изплитащ канавата на съществуването ми?

Стоя на граница… отново. Ту съм от едната, ту от другата страна. От преходите ми се завива свят. Физическият дискомфорт маскира спотаения в мен ужас?

Ужасявам се, че там, напред, мога да бъда щастлива. Какво съм направила, за да заслужа щастие? Нямам право да съм щастлива?!? Поредните въпроси…

Усещам нежно докосване. Момиченцето, живеещо в мен, ме гледа с любов. Очите му са пълни със светлина. Там липсват въпроси. Затова пък има щастие… за всички даром**. Разтварям криле и политам.

* Заглавие на роман на Милан Кундера

** Перифраза на цитат от ‘Пикник край пътя’ на Аркадий и Борис Стругацки



et cetera