Dreamingshewolf's Blog











Април. Моят месец. Месецът на разбуждането. И на разчистването. Ледовете бавно се раздвижват под натиска на трупаното цяла зима напрежение. А може би насъбирано цял живот… Осъзнаванията са пълноводна река, захранвана от топящите се ледници – застинали късчета болка… и радост… които, размразявайки се, освобождават пространството в мен.

Вървя и танцувам. Тичам и се препъвам. Скачам и летя. Плача и се смея. По улиците на града, приютил ме в тази чудна пролет; в метрото, пълно с пъстри, реални хора; в квартирата, в която съм свила гнездото си.

Около мен са даровете от любимите хора. Хората, които са толкова близо, без значение колко далеч.* С тях никога не мога да бъда самотна… Отварям широко прозореца и се разтварям в зеленото, изпъстрено с разцъфнали дървета, цветя, треви. Вдишвам дълбоко пролетта, живота, радостта. Протягам се. Нагоре. И още нагоре. Там, където няма граници. Където всичко е едно.

В този месец на цъфтеж и пробуждане сякаш всичко е бавно. Неуспяващо да насмогне на милионите случвания в един-единствен миг. Забързано да достигне до предпоследния ден на месеца.

Днес. Моят ден. Денят, в който съм дошла на този свят… Поглеждам навътре. По-навътре. В дълбокото, звънтящото, истинското. И внезапно си спомням. Обетът, с който съм дошла… В добри и в тежки времена, в здраве и в болест, в радост и в тъга. Ще обичам и ще ценя всеки миг от всеки ден от живота. Всеки миг от всеки ден.

*Metallica, ‘And Nothing Else Matters’

Реклами


et cetera