Dreamingshewolf's Blog











{29/01/2014}   крехкост

Отломките от това, което съм мислела, че съм… че трябва да бъда… от мечтите ми… лежат пръснати наоколо. Седя сред тях и се опитвам да ги събера, трупайки ги на купчина пред себе си. Но от докосването ми късовете се разпадат на все по-малки парчета, докато накрая са само песъчинки, изтичащи между пръстите ми. Разтварям уморените си, празни ръце.

Вече няма за какво да се хвана. И усещам как се разплитам… Нишка след нишка се отделят от мен, оголвайки ме. Образът, който съм градила всичките тези години изтънява с болезнена яснота… разпада се като миража, който винаги е бил. Още една нишка е изтеглена и се стопява в небитието, оставайки ме по-… отворена… присъстваща… съзнаваща.

Реклами


{27/01/2014}   състрадание

В мен плахо започна да разтваря листенца състраданието. И някак внезапно се озовах сред хиляди същности…

Най-близо са тези от сегашния живот – мъжкараната, осъждащата, дебелата… грижовната, смирената, любящата… Протягам се към тях и от мен се излива светлина. Светлина, струяща от сърцето ми. Течаща към всички тях. Изпълваща ги. Отключваща тяхната собствена светлина.

Зад тях са онези от другите животи – черният маг, изоставената съпруга, мрачната владетелка… Докосвам всеки един от тях. Усещам техните страхове, тъмнина, объркване, отчаяние. Прегръщам ги и те поемат през мен, нататък, в светлината.

Сред тях са и воинът, лечителката, любимата. От тях през мен потичат любов, благодарност, доверие, приемане. Разширявайки пространството в мен и добавяйки нови измерения на реалността тук-и-сега.

Сърцето ми се отваря и поема в себе си всички тях. Кръгът се изпълва, превръщайки всяко безусловно приемане в стъпка към осъществяването… А отвъд стои Просветленият.

*Благодаря на човека, с когото направих първата стъпка… с цялото си любящо и живо сърце.



{08/01/2014}   освобождение

Тъмнината и тишината ме обгръщат отвсякъде. Лежа сред страховете, натрупани в подземието на моето аз. Толкова са много – накъдето и да се протегна, докосвам някой от тях. Всичко тук долу е потайно, приглушено някак. Сякаш допирам ухо до преграда, за да уловя откъслечни думи от разговор, воден от другата страна.

Следвайки копнежа на душата си, протягам сетивата си във всички посоки. Усещането е за разтваряне на криле. Отпускам се. Още. И още… ‘Да бъде светлина’. И сферите – въплъщението на страховете ми – избухват. Всепоглъщаща експлозия в бяло, продължила една вечност. Издига ме нагоре… и навътре.

Рея се из освободеното от взрива пространство. Новороден космос, разтворил се като вълшебен цвят, за да поеме целостта на съществуванието. Около мен ярко светят звездите на осъзнаванията, лежали заключени в страховете ми. Свободни. Блестящи. Благословени.



et cetera