Dreamingshewolf's Blog











{30/09/2010}   за децата

Това, че родителите са тук, за да учат децата е илюзия. Всъщност е точно обратното – децата са тук, за да учат родителите. Не знам със сигурност какво съм научила моите родители. По-лесно се виждат нещата отстрани. Така видях как брат ми научи майка на търпение и смирение – просто бидейки това, което е, и правейки нещата, които му идваха отвътре. Сега виждам как дъщеря му учи него…

А от архивите изскочи стихотворението на Джубран Халил Джубран от ‘Пророкът‘:

За децата

А една жена с детенце на ръце продума :

– Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:

– Вашите чада не са ваши чада.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас , но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,

защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,

защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;

защото както Той обича литналата стрела,

Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Реклами


Благословена съм с много приятели. Срещнала съм ги на различни места, по различни поводи, в различни моменти от живота ми, но винаги е имало онзи миг на разпознаване, който сякаш добавя нов цвят, нов щрих в картината на живота ми…

Ето, например, Откривателят на пътеки е до мен, когато се чувствам изгубена и не знам накъде да поема. Той ми се усмихва и ми казва: ‘Момиче, ето го. Виждаш ли?’ И аз кимам, защото мъглата пред взора ми се е вдигнала, а после тръгвам в посоката, която ми е посочил и се озовавам на чудесни и приказни места. Той е светлина.

Или Тълкувателката на сънища. Тя винаги за всичко има виждане и го заявява категорично, което беше причината някога да я наричам ‘последната инстанция’… Сънища, преживявания, илюзии – всичко е открито за нея. Често, когато всичко се е разтърсило в мен, около мен, тя ми дава онова островче, на което да стъпя, за да се огледам преди да се гмурна отново. Тя е изпълваща (като проникновенията, които преживява).

А Тъкачът на реалности… Е, той си е страшничък. Преди да го срещна даже не знаех какво точно значи думата ‘страх’ – беше първото чувство, което преживях при срещата си с него (и още го усещам, ако внимавам)… С него една разходка през почивния ден из планината се превръща в борба на живот и смърт, в която е нужно да се потопя в себе си, да бъда себе си напълно и изцяло, за да оцелея… С него имам усещането, че уча не за месеци, седмици, дни, а за минути, секунди, мигове. Той е разтърсващ (като познанието, което носи в себе си).

Преди време срещнах и Магическото огледало. Усъвършенствал се в отразяването на другите, той ми показа неща в мен, които бях заровила надълбоко. Сред тях имаше такива, които дълги години бях крила, мислейки ги за ужасни, а се оказаха творения на неразбирането ми… Открих толкова много прекрасни неща… И отново се влюбих в живота си, в пътя си, в себе си. А Огледалото? Той е прозрение (като осъзнаванията, които предизвиква) и ефимерност (като образите, отразяващи се в него).

Част от тази група, но и някак извън нея е Сладкият, както често го наричам. Той придава друго измерение на живота ми. С него няма нужда да сме близо един до друг физически – винаги усещаме другия, където и да се намираме, каквото и да правим. И от думи нямаме нужда. Обичаме да говорим, защото и двамата се наслаждаваме на красотата на езика… Обичаме красотата във всички нейни проявления… Но общуването ни е отвъд думите… както и разбирането ни. Той е безусловно приемане и любов.

И стигнах до моята Противоположност. Тя всъщност изобщо не е ‘анти’, напротив много ‘за’ е… за търсенето, за живота, за това да си себе си… Понякога имам чувството, че сме толкова различни… сякаш сме две крайности, които са невъзможно далеч. И точно тогава виждам как сме едно… Нея ще избера, ако трябва да прекарам живота си на самотен остров само с един човек. Тя е допълваща.

Радвам се, че се познаваме, мои приятели. Благодаря ви, че ви има и че сте такива, каквито сте!

P.S. Списъкът не е изчерпателен, но е някакво начало…



et cetera