Dreamingshewolf's Blog











Поглеждам навътре и виждам следи от мъжете, които съм срещнала. Някои са просто бегли докосвания. Като сянка, хвърлена от отдавна забутан в ъгъла и забравен предмет. Други са по-солидни… носени някога дрехи, които може би още стават, но са изместени от новите нужди и светоусещане. Има и прекалено осезаеми – белези, пазещи спомена за болката, довела ги тук.

Всички са оставили следа, освен… Освен този, който не е дошъл. Празното пространство, оформено от неговото отсъствие може би е плод на въображението ми. А може би е толкова дълбоко заровена болка, че дори споменът за нея се е превърнал в незабележима част от така нареченото ежедневие. Може би… само може би… единственото реално ежедневие е тази повтаряща се липса… Отново. И отново. И отново… Една липса, създала и оформила всичките ми връзки с мъже.

Внезапно проглеждайки, виждам, че връзките ми с мъже са се случвали само, за да поддържат тази липса. Точно като контурите, чиято единствена функция е да очертаят образа. Отсъствие в присъствието.

Готова ли съм да пусна това отсъствие да си отиде…*

*Това не е въпрос, въпреки че изглежда като такъв.

Реклами


et cetera