Dreamingshewolf's Blog











{09/08/2013}   лудостта

Бродя из пустинята на собствената си лудост. Не знам откъде идвам. Не знам накъде отивам. Всяка посока е еднаква в пустинята…

Пространството е в изобилие. Ширнало се е от хоризонт до хоризонт. Бегло минаващо през жаркото слънце, сякаш застинало в безвремието. Пространство, протягащо се и прегръщащо безкрая.

Вътрешният ми свят се е разширил, за да може лудостта да се вмести в него до последната песъчинка. Тонове и тонове пясък. Всяка песъчинка – отражение на съвсем конкретна реалност.

Вглеждането в подробностите на някоя реалност прерязва сетивата ми. С мъка си поемам дъх и пускам песъчинката, успяла да ме бележи дори за този кратък миг.

Умът ми се опитва да се скрие сред пясъка, но отново и отново отскача към пространството, където е толкова празно. Празнота. Пустота. Лудост.

Реклами


Имало едно време е една много далечна страна…



et cetera