Dreamingshewolf's Blog











Последният ден от годината. От една пълна година. Имаше от всичко по много – много смях, много светлина, много любов… много драми, много сълзи, много болка. Много живот.

Последният ден от годината. На прозореца каца малък черен гълъб. Взира се в мен… объркан, мокър, настойчив… Приемам посланието, което носи. И му изпращам любовта, която струи през мен. След това дръпвам щорите.

Последният ден от годината. Година на осъзнавания и финали. Поглеждам още веднъж през вратата, надписана „2011“. Затварям я внимателно. Обръщам се и правя стъпка напред.

Advertisements


Днес всичко, което си повтарях цяло лято и есен стана факт. Новата картина се оформяше повече от седмица – малки парчета от пъзел, намиращи местата си… даващи различен поглед върху всичко, преживяно през последните две и половина години. И кулминацията настъпи… Нещо, което чаках с копнеж… Нещо, от което се страхувах…

Внезапно картината се пренареди. Яростно разтърсване… замаяност и объркване… а после – яснота. Точно сега, в този миг, си отиде и последното желание, копнеж, мечта към мъжа-момче. А с тях си отиде и потребността да поддържам връзката с него. Връзка, която ми беше неразделен спътник откакто го срещнах. Протягам сетивата си натам, накъдето само до преди малко беше тази връзка. Празно. Празно като простор, разпрерил ръце от хоризонт до хоризонт; като новооткрита вселена, пълна с чудеса; като полет сред безкрая.

Спирам за миг и поглеждам навътре. Виждам как нещата, които мислех и правех последните месеци са били стъпки, които съм рисувала по пясъка, очертавайки бъдещето. Изумена съм, че рисувайки стъпките, създавайки една картина, изведнъж съм се озовала на друго място, което е още по-светло, чисто и хубаво*. И знам, че точно тези стъпки, нарисувани върху пясъка са ме отвели там.

Усещането е… странно и красиво, някак крехко и много истинско.

* както беше (предс)казал един любим човек


Думите могат да са оръжия. Добре смазани и наточени. Поддържани с много любов... особено от разказвачката на приказки. И като всяко оръжие в различните случаи могат да се използват различни думи – думи, отварящи пространство за споделяне; думи, излъчващи любов; думи, изразяващи най-съкровената ни същност… думи, причиняващи болка; думи, носещи насилие; думи, осакатяващи красотата, която сме… Думи.

Но понякога стигам до края на думите. И тогава ми идва да зарева невъздържано, борейки се за всяка глътка въздух, да завия от дълбината на душата си… или да раздавам юмруци и ритници, крещейки нечленоразделно… За да освободя онова, заключеното надълбоко, до което думите просто не достигат.



et cetera