Dreamingshewolf's Blog











{26/07/2017}   непосилно

Не знам как да спра да те обичам. Това е отвъд силите ми на супер жена…

Не знам как да спра да те обичам. Спомените за теб са вълните на океана, играещи си с брега. Идват и се оттеглят. Тръгват си и връхлитат обратно…

Не знам как да спра да те обичам. Може би не трябва. Да знам. Да спра. Да те обичам.

Advertisements


{16/11/2011}   за любовта

Неусетно желанието да пиша за любовта се промъкна в мен. Постоя в ъгъла, гледайки ме косо, подканящо някак. Приех поканата. Следвайки го се изправих пред нея – любовта, която ме обгражда; любовта, която ме изпълва; любовта, която съм. Любовта.

Вглеждайки се навътре осъзнавам, че тя винаги е била с мен. От самото начало. И даже преди началото… Но помня и другите мигове-вечности. Онези, в които съм толкова далеч от същността си, че дори и ехото на любовта е отшумявало, оставяйки ме самотна и уплашена, хлипаща в тъмнината, виеща от безсилие.

Толкова е лесно да се изгубя в лабиринтите на ‘искам’ и ‘трябва’. Искам да бъда това, трябва да бъда онова… Моите приказки и чуждите приказки. Пътеките, отвеждащи далеч от същността ми… И също толкова лесно е да се намеря – там, между два удара на сърцето, между вдишването и издишването, в тишината вътре.

Последното ми намиране беше разтърсващо. Може би защото не знаех, че съм се загубила. Бях го пропуснала, твърде заета да разказвам приказките си. Вървях по света с отворени очи, а всъщност спях – застинала в кехлибарения къс на сънищата наяве. Дълбоко в себе си усещах разминаването между реалността и това, което бях съградила около себе си. Но предпочитах да го затрупвам… под килограми, шоколад, вече четени книги. Напомнянето…

Напомнянето беше появата на един мъж-момче, търсещ себе си. Всичко, което си казахме и не си казахме; всичко, което направихме и не направихме; всичко, което бяхме и не бяхме… е маловажно. Просто форма, удържаща в себе си същността и позволяваща й да се прояви в нас, чрез нас. А същността е любовта. Любовта, изпълнена с разбиране и осъзнаване. Любовта, която разтърсва въображението и дарява крила. Любовта, която променя из основи реалността и дава смисъл на битието. Любовта, която изпълва със светлина и живот. Любовта, която ни води към себе си.

Изправена пред любовта мога да кажа единствено ‘Благодаря! Щастлива съм, че те има. И че съм част от теб.’



et cetera