накърненост

Чувствам се натъртена до дъното на душата си. Сякаш някой е загребал надълбоко, остъргвайки много съществена част. До самия ръб… Усещам как всичко в мен вибрира. Уязвено. Свръхчувствително… Вибрациите се усилват, довеждайки до експлозия. След това се събира с плавно обратно движение, за да започне отначало. Затворен цикъл на самонараняване.

Различни думи с едно послание. Прокарващо граница, която не съм способна да прекрача. Опитвам се да разбера какво ми казва този повтарящ се през годините мотив. Послание от мен до мен, предавано от различни устни… „Ние сме само приятели“, „Имаме духовно-интелектуална връзка“, „Връзката ни е в горните чакри“… Как го написах преди поне няколко живота? „Пътят нататък е забранен. Само за мен“… Сега се обръщам и тръгвам навътре.

А вън слънцето изгрява. Толкова е просто.