crossing the bridge

Стоя на ръба на бездната, която ни разделя. Върховете на пръстите ми опират в нищото. Отсреща стоиш ти. По-скоро усещам, отколкото виждам, че гледаш към мен. Чувствам копнежа, протягането, които минават през нас… Изпълват ни… Затваряйки пространството между нас… Съществата ни са напълно застинали…

Внезапно, между нас, като мираж, се появява мост. Създаден сякаш от въображението ни. Ефирен… Кракът ми, следвайки повика на сърцето, прави стъпка. После още една. Преди да дойде разбирането… И някак знам, че мостът става по-плътен с всяка наша крачка. Правя следващата стъпка. И още една…

Виждам само теб – крачещ към мен… Сияещ… Твоята светлина разпалва светлината в мен. Стъпките ми стават все по-уверени. Бавно, бавно се приближаваме един към друг… За да се срещнем по средата на бездната… Върху моста, създаден от душите ни.